„Повечето от хората приемат доброволчеството единствено като безплатен труд. Реално то ни дава много знания, нови контакти. От доброволческите акции, в които съм участвал, научих неща, които нито един университет не може да ми предложи”, сподели Андрей Беленозов от сдружение „Движение с екологична насоченост”.
Доброволците от ямболската организация на Български младежки червен кръст бяха сред първите помощници на спасителните екипи по време на трагедията на Бакаджика през 2009 г. Членовете на сдружението на младите психолози „4 април” помагаха на хората след наводнението в село Бисер през 2012 г. С подобни акции младите хора успяват да усвоят умения за справяне в критични ситуации. Своя опит в работата с доброволците споделиха и представителите на Ямболски младежки информационно-консултативен център, фондация „Мостове над Тунджа” и Младежка банка –Ямбол.
Участниците във форума бяха единодушни, че всички инициативи на различните неправителствени организации възпитават младежите да работят в екип, да не се притесняват от общуването с различни по статус, възраст или етнос хора, да организират работата си, да проявяват инициативност и креативност – все неща, които работодателите търсят в биографиите на служителите си.
Идната седмица 15 младежи от читалище „Умение-2003” ще получат първите за ямболска област електронни сертификати от Национален център „Европейски младежки програми и инициативи” по Националната програма за младежта, които ще са с уникални номера от Министерството на образованието, младежта и спорта. На Запад подобни документи дават приоритет при кандидатстване за работа или във висше учебно заведение. Част от ВУЗ-овете в България и представителствата на международните компании вече също са признали сертификатите като свидетелство за опита на кандидатите. За съжаление, обаче, малко от българските фирми насърчават доброволчеството.
„Истината е, че ние малко познаваме работата на неправителствените организации. Същевременно един от основните проблеми младите хора да не търсят работа в цеховете, са ниските заплати и това, че са осигурявани на 4 часа, а реално работят по 8-12”, призна собственикът на дърводелски цех Атанас Калчев.
Бизнесът подава ръка на местните гимназии, но професиите, в които бизнесът желае да инвестира, не винаги са желани от младите хора. В Ямбол вече втора година няма направление машиностроене, трета година няма заявка за такава паралелка, сподели експертът от Регионалния инспекторат по образование Роса Георгиева. Тази година са заявени нови специалности – оператор дървообработване и фризьорство. Най-много кандидати по традиция обаче има за икономическите специалности и направление селско стопанство.
Новата програма „Младежка гаранция”, утвърдена от Брюксел и приета в България, дава възможност на младите хора до 29 години да повишат своята квалификация и да получат реални предложения за работа. В Ямбол вече има възползвали се от тази възможност, разясни Веселин Недялков от Бюро по труда.
Учители от местните професионални гимназии по земеделие и по хранителни технологии, занаятчиите, представителите на асоциация „Български пипер”, на образователен център „Аксес-консулт”, на инспектората по образование и на Бюрото по труда, приветстваха настоящата инициатива на читалище „Умение-2003”, чрез която 15 младежи усвоиха начални умения по дървообработване и дърворезба. В дискусията възникна и идея неправителствените организации съвместно да създадат регистър на доброволците чрез издадените по различни програми сертификати, който чрез Бюрото по труда да подпомага работодателите при подбор на кадри.