петък, 27 юли 2012 г.

МТЕЛ ХАКОВЕ (възползвайте се докато мтел запушват..)


Публикуваме текста в copy-paste формат! Цитираме молбата на Asenna5 от форума на Капитал:
Моля копирайте и разпространявайте тази информация във Вашите блогове, Форуми, които посещавате и медии, с които поддържате кореспонденция! С въвеждането на новата с-ма може би част от дупките ще бъдат „запушени“, така да се каже, но за момента нещата седят така!
Asenna5: Искам да разкажа някои неща, за да са наясно хората за какво става въпрос.

сряда, 25 юли 2012 г.

Спряха опасни хранителни добавки


Хранителна добавка от екстракт на грейпфрут съдържа дезинфектант. Забранената съставка е открита при изследване на продуктите “Цитрогард” и “Цитросепт джуниър плюс”, произведени от българските фирми “Цитрогард” ЕООД и “Цитросепт” ЕООД. Пробите са анализирани в лаборатория в Германия, съобщиха от агенцията по храните.
Хранителните добавки са изследвани по сигнал, получен по-рано този месец. Резултатите потвърждават наличие на бензетониум хлорид, неразрешен за влагане в храни дезинфектант.
“Ще информираме прокуратурата, тъй като за мен това е криминално деяние”, каза шефът на Агенцията по храните Йордан Войнов. По случая разследване води и икономическа полиция.
Изтеглянето на опасните добавки от пазара е започнало още преди три седмици. До момента от продажба са спрени близо 5000 опаковки. Те ще бъдат унищожени. От агенцията предупредиха хората, които са купили “Цитросепт джуниър плюс” и “Цитрогард” на българските производители, да не ги използват.
Добавките с екстракт на грейпфрут са едни от най-продаваните. На пазара се предлага и продукт с името “Цитросепт”, но той е произведен в Полша и е различен от спрените.


вторник, 24 юли 2012 г.

Шок - 2,73 лева за литър дизел


Дизелът отново достигна рекордната си цена от края на март, като на 23 юли литър от горивото се продаваше за 2,73 лв. в бензиностанциите.
До високите цени на горивата се стигна след поредното повишение на цените на едро от "Лукойл България" на 22 юли. Това е четвъртото поред увеличение от началото на месеца, като за периода нафтата е поскъпнала с 23 стотинки за литър, а бензинът - с 18 стотинки.

"Две са причините за повишението на цените на дребно - рязкото поскъпване на горивата на световните пазари през последните две седмици и повишаването на курса на долара спрямо еврото", обясни пред "Труд" търговският директор на "Петрол" Иван Костадинов.
От края на февруари и през целия март наблюдавахме непрекъснато поскъпване на горивата на дребно. От "Лукойл" тогава оправдаха скока с влагането на зимни добавки в дизела. В момента подобен фактор не влияе, признаха търговци. Поскъпването не е повлияно и от задължителното влагане на биокомпоненти в горивата от 1 юли, коментира Костадинов.
В средата на юни българската рафинерия "Лукойл Нефтохим" спря да обявява публично цените на горивата на едро с оправданието, че срещу дружеството се води разследване от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).
В момента КЗК разследва за картел общо четири петролни компании, които продават горива на едро - "Лукойл", ОМВ, "Нафтекс Петрол" и "Ромпетрол". Според източник, близък до антимонополния орган, няма да има глобено дружество, защото фирмите ще предложат мерки за подобряване на конкуренцията. 
Докато на българския пазар дизелът и бензинът поскъпват, на международните вече се чувства движение надолу. Още в петък цените на петрола тръгнаха надолу, като вчера барел от определящия цените в Европа сорт "Брент" се продаваше за $ 102,42 - с $ 3 по-малко, отколкото в края на миналата седмица.
В края на март, когато бяха постигнати досегашните рекордни цени на горивата, барелът сорт "Брент" се котираше за над $ 120.

Край на далаверите в строителството


Край на далаверите в строителството ще бъде сложен с нови типови контракти, по които ще се сключват договорите за изграждане и ремонт на шосета. Текстовете са изготвени по програма Джаспърс с помощта на представители на Камарата на строителите. Вече са внесени за съгласуване от експертите на Джаспърс при министъра по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев.

След като типовите договори станат факт, браншът и правителството ще работят съвместно и за изработването на типови тръжни условия при поръчките за строителство, които да стопират субективния избор и опитите за измами с насочващи условия. Това обясни за "Стандарт" председателят на Камарата на строителите Светослав Глосов.
Немски компании имат интерес да участват в търговете за строителство и ремонт у нас, каза Глосов, който бе част от бизнес делегацията на президента Росен Плевнелиев в Берлин. Фирмите от Германия са настояли за промяна на тръжните условия, за да не печели кандидатът, предложил най-ниска цена в конкурса. Според чуждите компании по този начин в страната не можело да се осъществят качествено строителните проекти. Конкурсите да се печелят от най-изгодната оферта, а не от най-евтината, отдавна настоява и родният бранш. Факт е, че европейските компании си търсят за всеки проект у нас български партньор, защото родните фирми работят професионално, познават спецификите и се трудят по-евтино, обясни Глосов.

Лошите заеми намаляват


Проблемните заеми за пръв път в последните 7 месеца намаляват дела си в общия кредитен портфейл на родните банки. Това се дължи на гражданите, които започват по-редовно да връщат заемите си. Лошите и преструктурирани кредити на гражданите през юни намаляват със 75 млн. лв. Фирмите обаче продължават да затъват в кризата, като само за месец проблемните им кредити нарастват с 80,1 млн. лв.

В резултат общият дял на лошите и преструктурирани банкови кредити през юни намалява до 23,55% (23,65% месец по-рано) от всички отпуснати заеми в страната, сочат данните на БНБ. Спадът обаче е само в процентно отношение, тъй като общата сума на проблемните кредити през юни нараства с 4,637 млн. лв. до общата сума от 9,909 млрд. лв. (9,904 млрд. лв. месец по-рано). Увеличението на обема на лошите заеми обаче е по-бавно от темповете на ръст на кредитирането. Към края на месец юни всички кредити в страната са на стойност 42,080 млрд. лева (41,880 млрд. лв. месец по-рано). Ръстът се дължи на скок в бизнес кредитирането от 215,36 млн. лева през месец юни, което компенсира лекото намаление от 0,01% (14,971 млн. лв.) в отпуснатите заеми за граждани (до общо 17,166 млрд. лв.). Така 65,2% от всички лоши и преструктурирани кредити в страната се дължат на бизнеса. Това обаче е нормално с оглед на факта, че фирми са взели 59,2% от всички кредити в страната.

Пак купуваме сирене от палми


Българите отново се върнаха на сиренето с палмови масла. Заради високите цени на качествения млечен продукт, хората започнаха да купуват този с растителни мазнини, твърдят търговци. Истинското сирене струва поне 6 лв., докато имитацията може да се вземе за 3-4 лв.
В началото на кризата хората започнаха да пестят, като купуват по-малко, но качествена храна, обясняват търговците. В последните месеци обаче количествата купени продукти се запазват, но предпочитани стават стоките от по-нисък ценови клас, казват от големите търговски вериги. В малките магазинчета също отбелязват подобна тенденция. Повечето от клиентите са започнали да пазаруват по-рядко и за по-малко пари, като количеството закупена храна е приблизително същото като през 2011 г., но по-малко от 2009 г.
Средно с 30% по-ниски са сметките, които плащат клиентите на големите вериги, казват касиерите. Според тях хората все по-често пазаруват с брошурите за промоции в ръка. Производителите пък се опитват да намерят оптималната цена за продуктите си, която да им позволи да реализират печалба. Затова вдигат цените на качествените продукти в търсене на по-висока печалба от по-малкото на брой заможни клиенти.
В тази ситуация много вносни стоки се продават все по-успешно. Българите например наблягат на маслото чуждо производство. Цената му често е по-ниска от тази на родното, а качеството обикновено е по-добро, казват клиенти. Родните плодове също удрят в земята вносните по цени. Те са средно с около 30% по-скъпи. Само един от 11 килограма плодове, изядени у нас, е израснал в родните овощни градини.

Почивката на каравана не е за бедни


Повечето хора по света свързват лятната почивка с пътуване до морето, търсене на квартира или пък предварителна резервация в хотел. Опции има всякакви, за всеки джоб и всеки вкус. Има обаче една категория хора, които не избират никой от популярните варианти, а ходят на почивка със собствения си дом. Тези хора са оборудвани с каравана или кемпер, с които реално всяка точка от планетата може да се превърне в квартира или хотел. Че и повече. Този тип туризъм не е новост за България, има го от много десетилетия. В последните няколко години обаче набира все по-голяма популярност. Е, не сме като французите или други европейски народи, при които почти всяко второ семейство притежава каравана или кемпер. Но пък смело увеличаваме бройката им в България.
Противно на някои схващания, този тип туризъм не е евтин и хората не го практикуват, за да спестят пари. Да, вярно е, че не се харчи за наем на квартира или плащане за стая в хотел. Но пък се дават пари за къмпинг. Самата покупка на каравана също не е евтино удоволствие. За нова, в зависимост от големината и екстрите, цените започват от 24-25 хил. лв., че и повече. Но както и при автопарка у нас, огромна част от караваните са втора употреба. Средната цена, на която може да се намери 15-годишен екземпляр, е около 5000 лв. В зависимост от оборудването и екстрите цената може да варира и в двете посоки. Инвестицията обаче далеч не приключва с покупката на каравана. Напротив, с това само започват харчовете.
Както и при колите втора ръка, родните търговци имат навика да свалят някои от екстрите на караваните и кемперите и след това да ги продават като допълнително оборудване. Най-често това се случва с т.нар. фортселт, който представлява нещо като навес, който се опъва от караваната навън и под него се разполагат маси, столове, шезлонги и всичко необходимо за почивката. Които също ще трябва да си купите, за да е функционална караваната. Ако тя няма фортселт, срещу 400-500 лв. търговците с удоволствие ще ви продадат. А може и да попаднете точно на "вашия", който предварително е бил свален. Сред другите почти задължителни екстри на караваната са тягов акумулатор, който да осигури ток за оборудването, хладилник, бойлер, при някои има и печка и т.н. Задължително пък трябва да се вкара и кухненско обзавеждане като чинии, чаши, прибори... Ако пък ще се ползва и печката - тави, тигани, тенджери.
Много подходящо е караваната да бъде оборудвана и със соларен панел, който да осигурява независимо електрозахранване от Слънцето. Ако караваната не разполага с такъв, може да я оборудвате допълнително срещу около 800 лв. Към този панел обаче задължително трябва да се монтира и инвертор, който преобразува електричеството от 12 на 220 волта. В противен случай трябва да се купува бензинов генератор, който освен че е скъп - около 2000 лв., харчи и по литър бензин на 3-4 часа. От което разходите за почивката скачат допълнително. В някои каравани токът е заменен с газ, като уредите работят с него. С изключение на лампите, разбира се. Печените караванаджии съветват обикновените крушки да се подменят с LED лампи. Освен по-добрата осветеност така се икономисва много ток.
Друга хитринка пък може да спести и вода. Вместо да се пълни в бойлера, където да се загрява с газ или ток, може да се напълнят туби, които да се оставят на слънце. До вечерта водата е доста добре загрята и като се сипе в резервоара, реално няма нужда да минава през бойлера. От друга страна, обаче караваната си има и разходи, от които не може да се пести. Така например сред задължителните неща е химикалът за тоалетната. Цената му е 25 лв. за 2 литра. За препарати против комари пък сметката излиза около 30 лв. на седмица. Трябва да се подготвят и допълнителни пари за застраховка "Гражданска отговорност", която при различните компании върви между 66 и 115 лв. Трябва да се има предвид и че караваната минава на технически преглед веднъж на 6 месеца.

В Гърция излиза по-евтино
В последните години собствениците на каравани и кемпери у нас все по-масово зарязват родното Черноморие и се насочват към Гърция. Причината е лесно разгадаема - просто в южната ни съседка е по-евтино, а и Бяло море за голяма част от българите е по-близко от Черно, което автоматично сваля и разходите за път. Къмпингите в Гърция са и по-добре оборудвани и поддържани от родните. Паралелно с това за по-малко пари получаваш повече екстри, разказват наши караванаджии. По българските къмпинги по морето таксата за един ден е около 40 лв., в които се включва реално само паркирането. Ако искаш да си разпънеш фортселт, ти искат още 5 лв. по още 4-5 лв. на ден отиват за вода, плаща се и за тоалетна. "Като теглиш чертата и на ден трябва да се извадят 50-60 лв. В същото време на гръцки къмпинг таксите вървят по 16-18 евро, в които влизат и токът, водата и всички други необходимости", разказват маниаците. Споделят и че в Гърция е и много по-чисто. Има и още по-евтин вариант - т.нар. диво къмпингуване. При него не се отсяда на определените за това места, а просто за по ден-два се спира някъде, прекарва се времето и след това продължаваш към следващата дестинация. Много е важно да пазиш тишина и чистота. Ако спазваш правилата, няма кой да те закачи. Иначе има проблеми с гръцката полиция.

Хлябът поскъпва, месото и млякото - наесен


Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов коментира, че има обективни причини за повишаване на ценатана хляба, като рекордната цена на пшеницата и скъпите горива.
"Има обективни причини за повишаване на цената на хляба - пшеницата е рекордно скъпа, горивата - също, факт е, че години назад хлябът е единствената стока, за разлика от месни и млечни продукти, която не е поскъпвала сериозно, но
въпросът е да няма залитане",
каза земеделският министър пред журналисти след заседанието на Съвета за развитие на регионите и националната инфраструктура при президента.
На него беше обсъдена темата за националните приоритети в селскостопанската политика на България до 2020 г.

Найденов каза, че възнамерява да свика следващата седмица Консултативния съвет по зърното, на който ще бъдат отчетени резултатите от жътвата, и ще бъдат коментирани тенденциите за увеличаване на цената по цялата верига - на пшеницата, брашното и крайния продукт.
Той допълни, че ако в близките няколко дни не завали дъжд, се поставя
под въпрос добрата реколта на царевица,
което ще рефлектира върху цената на фуражите и ще доведе до поскъпване на мляко и месо.
В отговор на въпрос министърът коментира, че с оглед на по-ниското потребление през летния сезон, когато се набляга повече на зеленчуци и плодове, повишението няма да се усети толкова бързо, но
през септември-октомври ще има реално поскъпване
Важното е да можем да следим това по цялата верига и да няма опити за спекулации, или някой да се опитат на базата на обективни фактори да вдигнат цената неимоверно много, посочи Найденов.

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5004711

Защо ядем турски зеленчуци?


Няма как с еднолични стопанства да очакваме, че ще влияем на пазара и ще отговорим на механизмите, които Гърция и Турция прилагат, за да търгуват продукцията си от плодове и зеленчуци.
Това е основната причина българинът да яде грозде, пъпеши и дини от южните ни съседки, казва в интервю за БТА Георги Ралчев, началник на отдел в Дирекция "Растениевъдство" в Министерството на земеделието и храните.
Според него изход от ситуацията са големите сдружения на производители, които да инвестират в постигането на ниска себестойност на продукцията си.
Друга част от проблема е липсата на инвестиции в сектора, превърнало се в традиция у нас.
Тази година за първи път зеленчукопроизводители и овощари ще получат 28 млн. лева субсидия. Финансовият пакет е за подобряване качеството на пресните плодове и зеленчуци в страната, съобщи Ралчев. Схемата е обвързана с производството и тези пари ще се плащат на килограм продукция.

- Зеленчукопроизводството и овощарството са традиционни подотрасли на растениевъдството в България и тази дефиниция по учебник се основава на благоприятните климатични и природни дадености у нас, както и на производствения опит на хората в миналото. Последните години обаче, а и по време на почти целия преход, дори в прекрасни за земеделието години, ядем вносни плодове и зеленчуци. Защо?
- Защото България е член на ЕС и границите са отворени към едни от най-големите производители на плодове и зеленчуци в цяла Европа. На юг - това е Гърция, от другата страна - Турция, на която над 80% от продукцията е предназначена за европейския пазар.
Едностранно като държава-членка ние не можем да предприемем никакви действия по ограничаване на вноса и движението от Гърция на плодове и зеленчуци на територията на страната.
Защо ядем вносни плодове и зеленчуци е основно въпрос на ценообразуване и на конкурентноспособност. Дълги години в сектора на плодовете и зеленчуците в България не са извършвани никакви инвестиции.
Няма как да отговорим на пазарни изисквания и да постигнем ниска себестойност на продукцията, без да отговаряме на пазарните условия. А те се свеждат до големи сдружения на производители, които да инвестират в постигането на ниска себестойност на продукцията си.
Подобно нещо не се извърши в България и това поставя нашите производители в условия на конкурентноспособност, на която те не могат да отговорят.
Въпреки това обаче, ако разгледате положението при самите производители, повтарящо се всяко лято, то е, че доматите в Петрич са по 40 ст. или 20 евроцента за килограм. Тази продукция сама по себе си е конкурентноспособна в целия европейски пазар.
За пример мога да ви посоча Франция, където в момента доматите са между 1,50 - 2,50 евро за килограм. Защо обаче не може да продаваме там нашите домати? Отговорът е, че когато дойде търговец, той иска количество и качество на момента.
А в момента страната ни е една от малкото държави, в които продукцията се договорира от лицето "Х-Бай Иван" със 100 декара. Няма как да продължаваме с еднолични стопанства да очакваме, че ще влияем на пазара и ще отговорим на механизмите, които Гърция и Турция прилагат, за да търгуват продукцията си от плодове и зеленчуци.
И още нещо - говорим за прясна продукция, която не може да залежава в складовете, подобно на зърното, изчаквайки по-добра цена, което допълнително утежнява продажбата.

- Все пак държавата няма ли по някакъв начин да подпомогне и стимулира това производство? Какво стана с обещаното преразпределение на субсидии в отрасъла, например от зърнопроизводство към зеленчукопроизводството? 
- Предвид всичко, което коментирахме, ние тази година направихме доста обширен анализ на сектора. На тази база за първи път успяхме да защитим и специфичен пакет за неговото подпомагане - от националния бюджет и с европейски помощи. Този пакет е 28 млн. лева и ще бъде разпределен за плодове и зеленчуци по схеми, които отчитат точно тези специфики, за които говорихме.
Схемите са на етап пред гласуване в Управителния съвет на Държавен фонд "Земеделие" и още през тази година ще заработят. Две от тях вече започнаха, очакваме още две да тръгнат.
Издействахме тези пари именно заради това, което и вие казвате, че имаме условията, но трябва да отговорим на пазарни изисквания и механизми.
Целта е да може например доматите, които българинът консумира, да са хем вкусни, хем и евтини. Всички виждаме колко струват розовите домати на пазара в момента, в разгара на лятото - 4,50 лв. Много са вкусни, ама никой няма да си ги купи. Така че идеята е тази - добър вкус на добра цена.

- Бихте ли уточнили как точно ще бъде разпределен обаче този финансов пакет от 28 млн. лв.?
- От тези пари 15 млн. лева е европейска субсидия. За първи път разработихме схема за подобряване качеството на пресните плодове и зеленчуци в страната. Схемата е обвързана с производството и тези пари ще се плащат на килограм продукция.
Това са пари от Европа и ще се получават при условие, че производителят е посочил в заявлението си за директни плащания, че иска да кандидатства по тази помощ. Те са разписани като "продуктови спецификации" или казано с други думи на какви условия трябва да отговарят ябълката или домата, за да бъдат подпомагани.
Важно е да се уточни, че става въпрос само за продукция от страната. Схемата работи и сега - за окачествяване. Издават се сертификати, с които всеки един от производителите ще кандидатства пред фонд "Земеделие", за да получи определена ставка за килограм.
Тази схема е различна от схемата за плащане на единица площ. При нея субсидията е същата като за зърното - около 25 лв. за декар. Отделно от нея е другата схема - стандарт. Аз обаче умишлено не използвам тази дума, защото тя подвежда, че е задължително схемата да се прилага, което не е така.
Субсидия за качество ще получат само хората, които искат да кандидатстват и те трябва да изпълняват продуктови спецификации - за форма, големина, цвят и т. н.

- Колко излиза субсидията за килограм по тази схема?
- Не мога точно да отговоря, защото към момента се извършва това сертифициране. След като приключи всички сертифицирани количества ще се разделят на пакета от средства и ще получим сумата за един килограм.

- Още в началото на лятото производители се оплакаха, че заради дъждове и градушки черешовата реколта почти пропадна, какво остава за плодове, които да изпълнят изисквания за сертификати субсидия. Вероятно същото важи и за останалите плодове и зеленчуци. Не смятате ли, че държавата трябва да предвижда подобни ситуации и да преразгледа условията за получаване на финансова помощ?
- Схемата е нотифицирана още в началото на годината и няма как да я пренотифицираме и да променим условията. Никой не може да предвижда какво ще се случи с лошото време.
Казусът е само при черешите и то не за цялата страна, а само за някои от областите. Освен това той не е валиден за цялата продукция от плодове и зеленчуци. Това, което посочвате, е един много изолиран случай.

- Ето друг казус - кайсията. Защо държавата допусна уникалните по вкус български кайсии да бъдат изкупени от румънски търговци, а на българския пазар да се предлагат безвкусните, но малко по-едри гръцки зарзали?
- Трябва всички хора в България да знаят, че от 2007 г. държавата в лицето на което и да е министерство и правителство не определя цените за търгуване на продукцията. Това са взаимоотношения, които се определят от търговците.
И ние като министерство и автори на тези схеми за подпомагане няма как да налагаме на търговеца в условията на свободна икономика на каква стойност да изкупува и да продава.
Това, което може да направим предвид спецификите и неравнопоставеността, за която вече говорих, са разработените схеми за подпомагане.
От там нататък кой за колко стотинки ще си продава кайсиите е въпрос на пряко договаряне между производител и търговец.

- Въпреки че по пазари и тържища търговците масово ни лъжат, че се производители и предлагат българска стока, на всички ни е ясно, че нито ягодите са от Берковица, нито доматите от Първомай, нито дините от Любимец. Обмисляте ли мерки и механизми да се сложи край на тази практика, в основата на която стои прикриване на данъци.
- Темата с прикриване на данъци няма как да я коментирам от страна на МЗХ. Когато ние проверяваме определен земеделски производител за обема и качеството на продукция, следим заявените от него предварително в анкетната карта данни. Оттам нататък представянето в търговската верига на продукция, която не съответства на произхода ние на практика няма как да контролираме.

- Каква е тазгодишната реколта в зеленчукопроизводството и овощарството - колко беше унищожена и какъв е делът на сектора в общата земеделска продукция?
- Към момента ми е трудно да отговаря, защото тази статистика излиза след беритбената кампания, която не е приключила.
За миналата година производството на зеленчуци е около 690 хил. т, а на плодове - 164 хил. т и мисля, че тази година производството ще се запази около и малко над тези цифри.
По първоначални данни пропадналата реколта е не повече от 10%. На много малко места в страната имаме изцяло пропаднала реколта.
За тези случаи се предвижда държавна помощ за компенсиране на загубите заради неблагоприятни климатични условия - до 60 - 70%.
Хората, претърпели подобна щета, трябва да подадат заявление в общинската служба по земеделие, която да назначи комисия за оглед на щетите.
С издадените от тази комисия протоколи след приключване на беритбената и жътвената кампания се отваря прием на заявления за държавната помощ.

- Като споменахте жътвена кампания, докъде стигна тя и какви са очакванията за зърнопроизводство тази година?
- По последни данни ожънатите площи с пшеница в страна са 80 на сто. Общият добив е 3,5 млн. т, при среден добив от около 405 кг за декар. Прогнозата ни е за 4 - 4,1 млн. т общо производство, което е по - добро и като количество и особено като качество, в сравнение с миналата година. 

неделя, 22 юли 2012 г.

Фирма за онлайн-игри глобена от КЗП


Фирмата "Майсайт" ЕООД е глобена от Комисията за защита на потребителите за нарушения в десет нейни сайта с игри, които обещават реални парични и предметни награди и виртуални пари и предмети, съобщиха от ведомството.
Доставчикът на услугите не е посочил името, адреса или седалището си, телефон и електронна поща за осъществяване на пряка и навременна връзка с него, което би възпрепятствало потребителя да упражни правото си на рекламация при необходимост. Той не е предоставил и данни за вписването му в търговски или друг публичен регистър, което е задължително при осъществяването на подобна специфична дейност.
Липсва също и информация за органа, осъществяващ контрол върху дейността му.
За всяко от тези нарушения Законът за защита на потребителите предвижда глоба от 500 лв. до 2 500 лв. В този диапазон са и наложените от комисията санкции за всеки от сайтовете.
Нарушенията са констатирани в следните сайтове: www.vbox7.info, www.zvyn.com, www.vsekidenpari.com, www.jaltici.com, www.spe4eli.com, www.koledninagradi.com, www.nagradi.bg, www.nagradite.bg, www.tejkari.com, www.bogatashi.com /Б.р. - Сайтовете предлагат различни игри за бързо забогатяване/.  
Проверката е извършена по сигнал и със съдействието на сектор „Компютърни престъпления" на ГД „Борба с организираната престъпност". 


КЗП прегледа общите условия на банките за потребителски и ипотечни кредити


Комисията за защита на потребителите стартира инициатива за преглед на общите условия на банките за потребителски и ипотечни кредити на физически лица. Целта на тази проверка е да се гарантира ефективност на действията в посока осигуряване, с активното съдействие на банките за максимално съответствие на тези условия със законовите изисквания и намаляване на възможностите за възникване на спорове и недоволства от банковите клиенти по такива причини. В резултат на подробното разглеждане на общите условия по ипотечни и потребителски кредити на всички 25 банки, предлагащи такива продукти на граждани, КЗП е изготвила към всяка от тях индивидуални препоръки за отстраняване на констатирани неясноти в определени клаузи или непълни съответствия с нормативните изисквания. Писма до посочените банки са изпратени от КЗП, като е определен срок за вземане на мерки за отразяване на препоръките. 
От КЗП признават, че повод за акцията е проявеният висок обществен интерес от страна на гражданите. Комисията ще продължи работата по тази инициатива, като планира да я доразвие и по отношение преглед на условията за клиентите при останалите финансови посредници, предлагащи небанкови финансови услуги. 

неделя, 15 юли 2012 г.

Специализиран сайт разяснява правата на пътниците


Отменен полет, пакетна почивка, при която хотелът не отговаря на описанието в рекламата, или промяна в разписанието на влаковете — всеки пътник ще се справи много по-лесно със ситуацията, ако е информиран за своите права.
Точно преди сезона на летните отпуски Европейската комисия представи специализиран сайт и приложение за смартфони, което съдържа информация за въздушния и железопътния транспорт и работи с четири мобилни платформи: iPhone и iPad на Apple, Android на Google, Blackberry на RIM и Windows Phone 7 на Microsoft.
Приложението е достъпно на 22 от езиците на ЕС. За момента то обхваща въздушния и железопътния транспорт, а съдържанието му ще бъде разширено за автобусните и морските превози през 2013 г., когато тези права влизат в сила.
 Заместник-председателят на Европейската комисия Сийм Калас, отговарящ за транспорта, заяви: „Много от нас са се чувствали безсилни на някое летище, когато ни обясняват, че нямаме права, а ние знаем, че имаме! С това приложение милиони пътници ще имат лесен достъп до точна информация за правата си, когато най-много се нуждаят от нея в неочаквани ситуации."
В приложението се разясняват правата на пътниците при всякакви евентуални проблеми. Ако например даден полет е отменен и след това на пътника е отказан достъп на борда, той може да има право на обезщетение в размер от 125 до 600 евро. Ако багажът ви случайно е повреден, това може също да ви дава право на обезщетение. Добре е също така да се знае, че железопътните компании и авиокомпаниите са задължени да предоставят прозрачна информация за цените и да оказват помощ на пътниците с намалена подвижност.
Предоставена е и информация към кого да се обърнете, за да подадете жалба при проблеми.
Приложението е част от кампанията на Комисията под надслов „Пътници, запознайте се с правата си!“.
За повече информация относно правата на пътниците и приложението вж. http://ec.europa.eu/transport/passenger-rights/bg/index.html

Ябълките с най-много пестициди сред плодовете и зеленчуците

Ябълките са най-замърсени с пестициди сред всички плодове и зеленчуци, които си купуваме. След тях са целината и чушките.
Най-чисти по същия показател са лукът, ананасите и царевицата, съобщават от Environmental Working Group (EWG), цитирани от Здраве.бг
Наскоро те публикуваха поредното си проучване върху съдържанието на пестициди и други химикали в неорганичните храни.
Изследователите от EWG твърдят, че са установили "значими остатъци от пестициди" в 68% от продукцията, която са тествали, включително химикали, които са забранени за употреба в земеделието.
Остатъци като органофосфати, които могат да причинят проблеми с нервната система, били открити и в бебешките храни.
Учените, както и след всяко предишно тяхно изследване, са съставили списък с 12-те най-замърсени плодове и зеленчуци, но в доклада си този път са включили и списък с 15-те най-малко замърсени. 
Начело на списъка с най-замърсената продукция са ябълките, следвани от целината, чушките, прасковите, ягодите, нектарините, гроздето, спанака, марулите и краставиците. 
Най-чистите плодове и зеленчуци започват от лука, следван от сладката царевица, ананасите, авокадото, зелето, граха, аспержите, мангото, патладжана и кивито.
Зеленият фасул, къдравото зеле и зелените листни зеленчуци, които били тествани, съдържали остатъци от пестициди, които ги класират извън челната 12-ица, но все пак в тях са открити органофосфатни замърсители.
Лобистки групи като Алианса по храните и земеделието твърдят, че EWG са изопачили диаграмите и плодовете и зеленчуците могат да бъдат измити преди консумация, като така ще бъдат премахнати всички остатъци от пестициди. 
Но все пак много специалисти са единодушни, че миенето едва ли е достатъчно във всички случаи.

събота, 14 юли 2012 г.

ИНФОРМИРАНИЯТ ПОТРЕБИТЕЛ ОПРЕДЕЛЯ ИКОНОМИКАТА

32,5 на сто от българските граждани се жалват, че поне няколко пъти са пострадали като потребители, а 14,7% признават, че потребителските им права се погазват често. Това прави половината от населението в България, което се оказва потърпевшо в  качеството си на потребител. Същевременно едва 9,5% от анкетираните са потърсили съдействието на правозащитни организации. 72 % от хората не са информирани кои закони и наредби ги защитават като потребители. 
Изводите са от социологическо проучване на агенция “Естат”, направено от 3 до 5 март 2012 г.
Само през последната година в Клуб “Защита на потребителя” към Читалище “Умение-2003” са разгледани 200 жалби на граждани. Най-често потребителите се оплакват от подвеждащи промоции, некоректност от страна на монополистите по водоснабдяване и електроразпределение, мобилни оператори, производители на хранителни стоки и др.
Факт е, че повечето хора търсят съвет като потребители само, когато вече са се сблъскали със сериозен проблем.
Практиката ни показва, че конфликти възникват и поради това, че купувачът не се е запознал предварително с инструкцията за употреба на електроуреда или пък с договора с мобилния оператор, например.
Информираните потребители са ключови играчи в икономиката. Потребителите представляват силна група на пазара, която не може да бъде пренебрегвана от производители и търговци, могат да изискват и да налагат политики. Осъзнаването на собствената им сила е една от целите на потребителското образование.


·    Мак Доналдс си навлече гнева на потребителите, които отказаха да купуват хамбургери в опаковки от стиропор поради съдържащите се в него химикали, разрушаващи озоновия слой. Пак потребители изискаха доставчикът на яйца за Макдоналдс да не използва антибиотици при храненето на кокошките.
· В Ямбол потребители принудиха частен хлебозавод да направи пълна дезинфекция на складовете и машините си, след като в продукцията му бяха открити миши изпражнения.



БНР: Все още не може да се прогнозира цената на хляба




Радослав Христов, заместник-председател на Асоциацията на зърнопроиз-водителите съобщи пред Българското национално радио, че пшеницата е прибрана около 60-70 процента. Добивите показват, че ще се произведат около 4 милиона тона пшеница. Пшеницата е с добри показатели - 80-85 процента от нея е с показатели за производство на хляб. Други години процентите са били около 35. Голямото търсене е причината за покачването на цената на пшеницата, но през 2008 цената беше със 100 лв. по-висока, така че не можем да говорим за рекорди.
Мариана Кукушева, председател на Федерацията на хлебопроизводителите и председател на Консултативния съвет по зърното обясни, че цената на хляба е въпрос на пазар. Тя се определя от цената на брашното. Все още на пазара няма брашно от новата реколта. Нямаме притеснения за спекулативно покачване на цените. Но никой не може да прогнозира каква ще бъде цената на хляба.
Чуйте мненията в звуковия файл по БНР Разговор с Радослав Христов и Мариана Кукушева.

неделя, 8 юли 2012 г.

Европейската комисия предлага законодателни промени за подобряване на защитата на потребителите в областта на финансовите услуги


Финансовата криза се превърна в криза на доверието на потребителите. Липсата на прозрачност, недобрата информираност за рисковете и неефективното разрешаване на конфликтите на интереси доведоха до широко разпространената практика на продаване на инвестиционни и застрахователни продукти на потребителите, които не съответстват на техните нужди. Това разклати доверието на потребителите във финансовия сектор. Освен това действащото законодателство не се разви достатъчно бързо, за да отрази нарастващата сложност на финансовите услуги.

Доверието на потребителите може да бъде подобрено само чрез предприемането на мерки за преодоляване на тези недостатъци, което ще постави стабилна основа за растежа в ЕС. За повишаването на доверието на потребителите и за засилването на икономическия растеж в дългосрочен и в средносрочен план са необходими силни, добре регулирани пазари на дребно, които отразяват максимално интересите на потребителите. Ето защо Комисията представи пакет от законодателни мерки, който повишава стандартите и отстранява пропуските с оглед увеличаването на ползите за потребителите. По-конкретно, пакетът предлага нови стандарти за представяне на информацията относно инвестициите, които са съобразени с потребителите, повишава стандартите за консултациите и прави по-строги някои правила за инвестиционните фондове с цел да се подсигури тяхното безопасно функциониране.
Мишел Барние, комисар за вътрешния пазар и услугите, заяви: „След най-голямата финансова криза в най-близката ни история финансовият сектор трябва да отреди централно място на интересите на потребителите. Продуктите за търговия на дребно трябва да бъдат по-сигурни, информационните стандарти — по-ясни, а за продавачите на продукти винаги трябва да важат най-високите стандарти. Ето защо приехме законодателен пакет, който е специално насочен към потребителите, така че те да могат да избират финансови продукти на базата на ясна и благонадеждна информация и на професионални съвети, с което интересите на потребителите излизат на преден план.“


Основни елементи на пакета
Пакетът включва три законодателни предложения: Предложение за регламент относно основни информационни документи за пакетите инвестиционни продукти на дребно (ПИПД), преразглеждане на Директивата относно застрахователното посредничество (ДЗП) и предложение за повишаване на защитата на купувачите на инвестиционни инструменти (понастоящем регламентирани в Директивата за предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа — ПКИПЦК).

Пакети инвестиционни продукти на дребно (ПИПД)

Предложението на Комисията относно ПИПД подобрява качеството на информацията, предоставяна на потребителите, когато те обмислят възможността за инвестиции. Инвестиционните продукти са сложни и тяхната съпоставка или разбирането в дълбочина на свързаните с тях рискове може да се окаже трудна задача.
Последиците от поемането на неподозирани рискове и произтичащите от тях загуби могат да се окажат пагубни за потребителите, като се има предвид, че тези инвестиции често представляват основната част от спестяванията на потребителя, натрупани през целия му живот. Като се има предвид, че пазарът на ЕС за инвестиции на дребно се оценява на до 10 трлн. евро, купуването на неправилните или неподходящи продукти може бързо да се превърне в голям проблем.
Предложението на Комисията има за цел потребителите да получават лесноразбираема информация чрез нов, съвременен стандарт за информацията за продуктите. Информацията ще бъде поднасяна кратко, ясно и просто, в съобразен с потребителите вид. Този документ се нарича „Документ с ключова информация“ (ДКИ). Предложението предвижда изискването всеки създател на инвестиционни продукти (напр. управителите на инвестиционни фондове, застрахователите, банките) да разработва такъв документ за всеки инвестиционен продукт.
Всеки ДКИ ще предоставя информация относно основните характеристики на продукта, както и рисковете и разходите, свързани с инвестицията в този продукт. Информацията за рисковете ще бъде колкото се може по-ясна и съпоставима, без обаче прекалено да опростява често сложните продукти. Благодарение на ДКИ за всеки потребител ще бъде ясно дали може да изгуби пари с даден продукт и каква е сложността на продукта.
ДКИ ще следва общ стандарт, що се отнася до структурата, съдържанието и представянето. По този начин потребителите ще могат да използват документа, за да сравнят различни инвестиционни продукти и в крайна сметка да изберат продукта, който в най-голяма степен съответства на техните нужди.
Продуктите, за които ще се изисква ДКИ, включват всички видове инвестиционни фондове, инвестициите, обвързани със застраховки, и структурираните продукти за търговия на дребно в допълнение към частните пенсии.

Преразглеждане на Директивата относно застрахователното посредничество (ДЗП)

Комисията предлага преразглеждане на ДЗП, която в момента регулира продажбите на всички застрахователни продукти — от продуктите за общо застраховане, като например застраховки на автомобили и домакинско имущество, до продуктите с инвестиционни елементи. Често потребителите не са наясно с рисковете, свързани с покупката на застрахователно покритие. Въпреки че прецизните професионални консултации са от решаващо значение за продажбите на застрахователни продукти, неотдавнашно проучване1 показва, че над 70 % от застрахователните продукти се продават без съответното консултиране. Действащото законодателство на ЕС не разглежда в подробности продажбата на застрахователни продукти; правилата са различни в различните държави членки и се прилагат само по отношение на посредниците.
Целта на предложението на Комисията е да осъвремени защитата на потребителите в областта на застраховането, като създаде единни стандарти при продажбата на застрахователни продукти, както и да подсигури подходящо консултиране на купувачите. Това ще стане чрез подобряване на прозрачността и чрез създаване на равнопоставеност при продажбата на застрахователни продукти чрез посредници и продажбите от застрахователни предприятия. За тази цел се предлагат следните промени:
• Прилага се една и съща степен на защита на потребителите, независимо от канала, по който потребителите купуват застрахователен продукт. Независимо от това дали потребителят купува продукт пряко от застрахователно предприятие или чрез посредник (напр. агент или брокер), потребителят ще бъде защитен в една и съща степен. Понастоящем случаят не е такъв, тъй като действащата ДЗП обхваща само продажбите чрез посредници.
• Потребителите ще разполагат предварително с ясна информация за професионалния статус на лицето, което продава застрахователния продукт. Ще бъдат въведени правила за по-ефективно справяне с рисковете от конфликти на интереси, включително за разкриване на възнагражденията, получавани от продавачите на застрахователни продукти.
• Продажбите на застрахователни продукти трябва да бъдат придружени с честни професионални съвети.
• За посредниците ще бъде по-лесно да извършват трансгранична дейност, като по този начин ще се насърчи създаването на реален вътрешен пазар на застрахователни услуги.

Предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) V

Първоначалната Директива за ПКИПЦК създаде вътрешния пазар на дялове в инвестиционни фондове в Европа. Действащото законодателство на ЕС в областта на инвестиционните фондове (Директивата за ПКИПЦК) беше основата за интегрирания пазар, като по този начин беше улеснено трансграничното предлагане на дялове в колективни инвестиционни фондове2. ПКИПЦК управляват активи за почти 6 трлн. евро и се оказаха успешна форма, поради което се използват широко от европейските инвеститори на дребно. Дялове на ПКИПЦК се продават регулярно и извън ЕС, където те са оценявани добре поради високото им ниво на защита на инвеститорите.
Предложените от Комисията изменения на действащите правила за ПКИПЦК се основават на опита от финансовата криза и имат за цел да продължават да подсигуряват безопасността на инвеститорите и почтеността на пазара. По-специално, предложението ще подсигури, че ПКИПЦК ще запазят добрата си репутация, като гарантира, че задълженията и отговорностите на депозитаря (съхраняващия активите субект) са ясни и еднакви в целия ЕС3.
Предложението на ЕК разглежда три области:
• точното определяне на задачите и отговорностите на депозитарите, които действат от името на фонд на ПКИПЦК;
• ясни правила относно възнагражденията на управителите на ПКИПЦК: начинът, по който те са възнаграждавани, следва да не насърчава прекомерното поемане на рискове. Политиката за възнагражденията ще бъде по-тясно свързана с дългосрочните интереси на инвеститорите и постигането на инвестиционните цели на ПКИПЦК; както и
• общ подход за санкционирането на основни нарушения на законодателството за ПКИПЦК чрез въвеждането на общи стандарти за равнищата на административните глоби, за да се подсигури, че те винаги надхвърлят потенциалните ползи, произтичащи от нарушаването на разпоредбите.

За повече информация:


Източник: http://www.europe.eu/